Обществени и културно-образователни институции и обекти

Болници

Днес в Попово функционира „Многопрофилна болница за активно лечение – Попово” ЕООД, която има почти 100 годишна история.

Новата болница на града

На 30 януари 1908 с царски указ на Фердинанд I е утвърден „Закон за одобрение на правата на здания по санитарните нужди на страната”. В този Указ е предвидено построяването на болница в град Попово. Тя започва да функционира в собствена сграда през 1912 г. в северозападната част на града като Третостепенна държавна болница. Първоначално има капацитет от 20 легла. В момента „МБАЛ-Попово” ЕООД се намира в югозападния край на града и разполага със 110 легла, разпределени в шест стационарни отделения:

• Терапевтично;
• Неврологично;
• Хирургично;
• Детско;
• Акушеро-гинекологично;
• Отделение по анестезиология и интензивно лечение;

Диагностично-консултативният ѝ блок се състои от:

• Приемно-консултативно отделение;
• Статистика;
• Клинична лаборатория;
• Отделение по образна диагностика с кабинети по ултразвукова диагностика, по рентгенова диагностика и по компютърна томография;

Училища 

В града функционират шест детски градини, три основни училища, три гимназии и едно специализирано училище:

Училищна сграда от 1907 г.

• ОУ „Никола Й. Вапцаров“ с директор Румен Рачев (ул. „Панайот Волов“ № 8);
• ОУ „Св. Климент Охридски“ с директор Кармелина Колева (ул. „Райна Княгиня“ № 4)
• ОУ „Любен Каравелов“ с директор Марина Димитрова (ул. „Цар Освободител“ № 17);
• Гимназия "Христо Ботев" с директор Венелин Лазаров (ул. „6-ти септември“ № 8а);
• Професионална гимназия по селско-стопанство с директор Теменуга Тодорова (ул. „Раковска“ № 1);
• Професионална гимназия по техника и лека промишленост с директор Светослав Минчев (ул. „Аспарух“ № 1);

Народни читалища 

Читалището до лятото на 2009 г.

На територията на община Попово извършват дейност 33 народни читалища, които съхраняват, развиват, популяризират и осъществяват културна дейност и насърчават художественото творчество.  Към всички читалища има библиотеки с читални, като най-голямата от тях е в Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий - 1881“ — Попово, която изпълнява и методически функции.

Поповското народно читалище „Св. св. Кирил и Методий - 1881“ датира от 1891 година. Към него функционират: музикална школа (с преподаване на акордеон, синтезатор, пиано, народни инструменти и китара); детска вокална група; състав за мажоретни и съвременни танци; кръжок по изобразително изкуство; вокална група; етноработилница; киноклуб „Иван Братанов“ и театрален кръжок.

От началото на лятото на 2009 г. по спечелен от община Попово проект, сградата на Читалището бе в основен ремонт и преустройство, който завърши през есента на 2010 година.

Културно-образователни центрове 

Домът на културата

Общинският дом на културата в Попово осъществява богата и разнообразна културна дейност на територията на цялата община. Многобройни са изявите на художествените колективи към Дома (фолклорен танцов състав „Веселяче“, танцов състав „Северняци“, танцова Формация „Чар“, Студио за класически и съвременни танци, певческо вокално трио „Агра“, вокална певческа група „Антола“, кръжок по художествено слово и детска певческа група).

Художествени колективи за автентични песни и обичаи има към селата Садина, Светлен, Славяново, Кардам и др.

До есента на 2008 г. в Попово съществуваше и Общинският детски комплекс (ОДК) като извънучилищно педагогическо учреждение. В него се обучаваха деца от 6- до 18-годишна възраст в различни кръжоци и спортове: художествено-творчески, научно-познавателни и спортно-туристически. Към него бяха включени и децата от представителния танцов ансамбъл „Северняче“. Комплексът се помещаваше в старата сграда на бившето начално училище "Св. св. Кирил и Методий".

В Попово функционира и частната картинна галерия „Арт-ТТ“, която самостоятелно или съвместно с Общината организира изложби на местни и чужди творци.

Театри 

Летният театър

Първата пиеса, изиграна след Освобождението в Попово е „Стоян Войвода“, подготвена от читалищната театрална трупа през 1882 година. Дълги години поповското читалище се грижи за театралното дело в града. В края на 1945 година се създава Читалищен народен театър с артисти-самодейци, претърпял много промени във времето. В неговите постановки са играли популярните български актьори Иван Братанов, Илия Пенев, Яким Михов и Милко Никодимов. В края на 1980-те местното театрално дело запада.Днес най-често в града гостуват театри от Габрово, Велико Търново, Шумен, Търговище и София, които изнасят своите представления в залите на читалището на града или в залата към дома на културата.

Летният театър на Попово е едно уникално за региона амфитеатрално съоръжение, изградено върху мочурливо място, което е било превърнато в миналото в сметище за централната част на града. Съоръжението е открито официално на 7 май 1966 година,съчетаващо в себе си киносалон под открито небе, театрална сцена за публични изяви и концерти с гримьорни и съблекални и миниигрище за футбол на малки вратички. Неизползван и почти изоставен без поддръжка, Летният театър се връща към нов живот след отдаването му през 1991 година на концесия на частен предприемач от града и след основния ремонт, извършен през 2006 и 2007 година. Възстановени са сцената, местата за зрителите, отводняването на прилежащия терен, заведението към комплекса и други.

Градски исторически музей 

Историческият музей

Етнографската къща

Създаден като музейна сбирка към читалището в града през 1957 година, през 1991 година получава статут на исторически музей. Днешната му експозиция е открита на 2 март 1995 година с отдели: „Археология“, „Етнология“ (етнография), „Селището в периода 15^-ти-19^-ти век“, „Градът в ново и най-ново време“ и „Художествен отдел“. Съхранява паметници на културата от района, сред които праисторическа култова пластика, римска бронзова пластика, мраморни оброчни релефи, впечатляваща колекция от възрожденски икони, предмети на стария градски бит, както и предмети, свързани със стопанския, политическия, просветен и културен живот в града и творби на изявени български художници. Фондът на музея съхранява общо около 23 000 музейни единици, а в експозицията му днес са включени близо 2 500 най-разнообразни предмета.

В отделна сграда (къщата на Мара Тасева) е уредена етнографска експозиция „Бит и култура на градското население от края на 19^-то и началото на 20^-то столетие“, а малки музейни и етнографски сбирки съществуват към читалищата и частни домове на територията на общината в селата Садина, Светлен, Паламарца, Славяново и др.

През есента на 2009 г. на втория етаж на обновеното бивше общинско "Доходно здание", в централната част на града отвори врати иХудожествена галерия „Кирил Майски“. Галерията носи името на известния художник-поповчанин, почетен гражданин на Попово и голям дарител на картини, живеещ в град София. Стопанисва се от ИМ-Попово.

Градската градина на Попово 

Идеята за създаването на градска градина в Попово се ражда в началото на 20 век: на 10 октомври 1902 година от членовете на новосъздаденото поповско туристическо дружество „Сакар тепе“, които обаче не успяват да я реализират. Инициативата е подета от колоездачното дружество, което на 28 юли 1907 година успява да получи от Общинския съвет 4 декара общинска мера в местносттаДьоллюк, в югоизточната част на града, до жп линията за изграждане на колодрум,^[46] с който се поставя и началото на самата градина.

В по-ново време градината е разширена на изток и север почти до язовир „Каваците”. Около нейните алеи днес се срещат редица видове широколистни и иглолистни дървета (ясен, явор, чинар, топола, черен бор, бял бор, веймутов бор, хималайски бор, смърч, ела и др.). В градината има детска площадка с люлки и пързалки, две чешми, шадраванче, малко лятно кафе, а от лятото на 2007 г. и модерен комплекс с обновен открит плувен басейн, бар-ресторант и лятна дискотека.

Руският паметник 

Руският паметник

Руският паметник е разположен северно в покрайнините на града. Над него са погребани в братска могила руските войници, загинали в тежките и кръвопролитни сражения при село Светлен през лятото на 1877 година. Първоначално в същата местност е имало два или три паметника, изработени от камък. С течение на времето неподдържаните паметници започват да се рушат и почти се обезличават.

През 1930-те години ученици от Поповската гимназия с помощта на градската община подновяват единия от двата паметника. Засаждат хвойни и липи и го ограждат. Вторият постепенно се разрушава и мястото му, където точно се е намирал потъва в забвение.

Запазеният и ремонтиран през 1993 година паметник с каменен постамент и чугунен пилон има надпис: „Тук са погребани руски войни, убити в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.“ Старият текст преди ремонта е гласял: „В памет на падналите руски братя в боевете край Попово през Освободителната война 1877-1878 г.“

В памет на 100-годишнината от Руско-турската война около Руския паметник е изграден мемориален комплекс с подходи, стълбища, площадки, места за отдих и много дървета и храсти. Комплексът сега не е в добро състояние, но по стара традиция от това място с тържествена литургия и поднасяне на венци започват мероприятията посветени на Освобождението в града.

През 1956 година монументът е обявен за паметник на културата.